Ето и разказа на Явор за деня и полета:

Първо благодаря на всички за поздравленията!

Второ, това е ден, който ще помня много дълго, може би цял живот,
не толкова поради изминатите километри, колкото заради чувството,
което изпитах последния час от прелета …но нека да почна отначало.

Прогнозите за деня бяха перфектни за дълъг прелет.
Умерен вятър от И-ЮИ долу и И-СИ горе. База 2500.
Отличен температурен градиент, инверсия от 2400, почти синьо
с не повече от 10% облачност. Единствения проблем,
който ме притесняваше, че долу вятъра го даваха 20-24 км в час,
което примесено със силни термики си е доста силничко за излитане.

Приготвих се старателно за прелета, батерии, топли дрехи, храна и вода за 3 дни Very Happy
и зачаках жена ми да дойде да ме смени в кабинета и с Коста да драснем горе на баира.
Там вече Краси от Бургас ни чакаше с негови ученици.
В началото истока не беше толкова силен, към 11 и нещо се появиха първите мъгели.
По ред причини се забавих близо час и бяхме горе към 12 и половина.

Руснака (ученик на Краси) беше излетял и веднага устанох, че условията са много термични.
Лошото е, че вятърът засилваше прогресивно и поривити минаваха 12 м в сек.
Появиха се кумулуси навсякъде. Оглеждах се за варненци, които бяха отишли рано
на Невша. Все ми се струваше, че ще зърна някое крило високо над или северно от платото.
Приготвихме се набързо и последваха няколко фалшстарта. Дебнех затишията,
а те бяха много кратки.
След излитането установих, че вятъра има южна компонента и трудно пробивам
към кулите.
Сравнително бързо напипах откъде изтича хубава термика, намерих ядрото и
го центрирах, като много внимавах да не изпадна от комина. От опит знам, че летенето
при силен вятър се различава много от нормалното. Един неправилен завой или рано
предприето въртене означава аут от вдигането без шанс за връщане обратно.
В тези случаи моята техника е следната (без да претендирам, че е най-правилната):
Правя няколко есобразни завоя във вдигането като на склон, чиято цел е да разбера
къде по хоризонталата е ядрото. След това отивам в лявата му част
(ако ще въртя на дясно) и летя срещу вятъра докато качването почне
да спада, след което рязко завъртам.

По тази схема завъртях първата си тройка за деня. На 1000 една кратка заигравка
с гпс-а ме изхвърли от термиката баш на средата на платото, че се наложи
стиснал зъби да стоя опънат на спида и да драпам срещу вятъра към заветното ядро.
Хеле включих се отново и скоро бях на края на платото под облака.
Установих, че базата е точно 2000, а вятърът И-ЮИ 29 км в час.

Пуснах по маршрута посока Плевен право към най-близкия кумулус.
Той се разпадна за отрицателно време, но друг мъгел ЮЗ от него ме подкани
да го посетя. Последва втора тройка и база над Търговище.
Казах си „Егати якия ден” и се ядосах на себе си, че ако бях излеля час по-рано
както го планувах, сега щях да съм над Попово.
Реших да компенсирам закъснението и стъпих здарво на спида.
Наученото от Драма и Скайномадското състезание си казаха думата
и доста по-уверено се движех на запад.

Кумулусите почнаха да намаляват и от юг започна да се изчиства.
Много добри условия имаше на С и СЗ към Русе.
Облачните улуци бяха къси и ориентирани на С-СЗ и не
ми вършеха особенно работа.
Налагаше се да пресичам сините дупки между тях, а свалянията си бяха
сериозни.

След Попово нещата се влошиха още. Вятърът засили и долу и от
21-22 стана и там 29 км в час. На базата си беше все така 29-30 от И.
Термиките се накъсаха и доста трудно се въртяха. Ядрата се губеха постоянно
и непрестанно се налагаше да коригирам във всякакви дори алогични посоки.

Както знаете човек не може да остане дълго време концентиран
на 100%, а и нямаше как да си почивам докато въртя и закономерно започнах да
правя грешки. В резултат на 2 от тях след Попово пропаднах до 300 метра над терена
и минах в режим оцеляване. Confused
Долу пердашеше як ЮИ и трескаво затърсих места защитени от вятъра,
над които да мина в търсене на термика.

Една горичка, след която имаше наклонена на долу нива, последвана от малък склон,
ориентиран срещу вятъра ми се сториха идеални и не сбърках, че ги посетих.
Центрирах стабилна четворка и тъкмо се успокоих, че ми се размина и на 1200
вдигането спря. Мъгела отгоре беше изчезнал и пуснах към следващия СЗ от мен.
Там се повтори същия сценарий, само че вече бях на 250 от земята и виждах
всичко долу с неприятна отчетлива яснота.
Този път избрах едни ЮЗ склончета успоредно на пътя и с термиката от тях успях
да се вдигна до 1700. Достатъчна височина, за да пресека големите гори преди Полски тръмбеж.
Влажната гора се съчета със синя дупка. Сигурен показател, че няма да хвана нищо
по пътя освен здрави низходящи. Така и стана. Това което не очаквах бе, че
свалянията ще продължат дори и след горската част.
Уви стигнах термичните зони около Полски тръмбеж, но на височина, на която
вече се оглеждах за място за кацане. Стана ми ясно, че най-вероятно съм до тук
и с едното око гледам чисти места без жици, а с другото търся някоя лястовица
наоколо.
Е, птици не видях, но на 300 метра пред мен тръгна прашен дявол.
И докато се чудя, дали да бягам ила да влизам в него, след секунди
вече бях зает да си оправям колапсите и да държа крилото що-годе над глава ми.

Това беше последната критична точка от прелета ми.
После се доизвадих до базата, която се беше качила на 2400.
Тук – там имаше кумулуси и следващите час и половина летях много лесно.
Вятърът малко отслабна на 25 км в час, но не падах под 1500.

В 6 часа изчисти навсякъде. Бях на 2500 под последния облак и се готвех
да пускам на финален глайд към Плевен.
На 15-ина километра на СЗ имаше малка групичка рехави кумулуси, който
стояха малко неестествено на фона на синьото небе наоколо.
Ако пуснех по вятъра, бях сигурен, че ще се удавя и затова реших да тръгна
странично към далечните облаци с надеждата да хвана нещо по пътя.
Така и стана. Няма и 10 км и хоп – мъгелче.Я врътни сега тъз двойка.
Отново база, но облаците се топяха и скоро мъгелите свършиха.

Часът минаваше 6 и половина. Навсякъде синьо, всичко показваше,
че условия вече няма. Споминх си обаче един прелет отпреди 2 години до
Левски, когато кацнах в 7 часа, а беше Април месец. Тогава последните час
и половина стоях много високо и се отвявах от вятъра с разни нули.
Реших да опитам и тук същата тактика, но тогава имаше облаци, а сега няма.

Докато се чудя накъде да тръгна, забелязах на нивото на инверсията
нещо като малки хълмчета. Тръгнах към най-близкото от тях и изненада.
Термика. Много слабичка, но постоянна. Айде пак до инверсията и чичо доктор
да въди къде е следващата колибка. Газ натам и отново термика. Този път още по-слаба.
Ама кой ти я дава. Вятърът силен 30 км в час И-ЮИ, отнася ли, отнася.
Кратка справка с гпс-ми ми подсказа, че ще си подбря личния ХС-рекорд, ама
200-тата километра все са ми в главата.
След 10-ина минути обаче вместо да се давя, аз съм на 2500.
Тогава ми хрумна, че ако успея да се задържа някак си още половин час във въздуха,
мога да подобря рекорда.

И продължвам. Времето някак си се забавя.
Светлината отслабва, инверсията я приглушава още повече.
Слънцето залязва и свети право под краката ми.
Гледката е някак нереална.

Условия няма, а аз съм още горе. Въртя поредната нула, затворил очи, отпуснат на една страна,
без да коригирам относа защото не се налага.
Термиката е прекалено слаба. Хиляди неща минават през главата ми,
чувствам се някак като в безтегловност. Отварям очи. Не е сън. Аз летя.

Какво повече да ви кажа за този ден. Цял живот ще помня този последен половин час.
Погледнато в цифри. Кацнах западно от с.Селановци (най-голямото село в България (южно от Оряхово) на 243 км от Шумен.
Един човек ме видял и дойде с ладата си дерктно в средата на нивата.
Закара ме до селото на няколко километа. На човек като му върви, му върви.
Огромни благодарности на Митко, който вървя през цялото време с колата подире ми
и навъртя 700 км и на Коста, който кацна в Опака и го прибрахме към 1 часа (колата беше неговата).

Трак-лог

Тема в Shumen-XC Forums

Тема в SkyNomad Forums